Changan представя водороден автомобил с повече от 700 km обхват
© deepal.com.cn
Докато повечето автомобилни производители са насочени към батерийни електрически превозни средства, Changan поема по алтернативен път. Марката Deepal обяви комерсиализацията на своята водородна горивна клетъчна система, която вече се използва в модела SL03.
Ключовото постижение е повишение на ефективността с над 10% в сравнение с индустриалните стандарти. Водородният автомобил може да измине над 700 km в цикъла CLTC и се зарежда значително по-бързо от класическите електрически коли. Това е един от редките случаи, в които китайски производител внедрява водородна технология специално за леки автомобили.
Досега подобни решения бяха по-често срещани в търговския транспорт – камиони и автобуси – където инфраструктурата е по-лесна за организиране. Changan вече работи по второто поколение на системата, като основният фокус е върху намаляване на разходите – ключовата пречка за масовото разпространение на водородните превозни средства. Това се отнася не само за самите горивни клетки, но и за системите за съхранение на водород, които остават скъпи.
Според плановете на компанията ново поколение водороден лек автомобил ще се появи през 2027 година, като ще стане по-достъпен и технологично напреднал. Водородът се разглежда не като замяна на електрическите автомобили, а като тяхно допълнение.
Днес водородният транспорт остава нишев сегмент. В Китай има около 30 000 такива превозни средства, повечето от тях търговски. Въпреки това, постепенното намаляване на разходите и държавната подкрепа могат да променят ситуацията през следващите години.
Водородът не е конкурент на електрическите автомобили, а техен потенциален съюзник. Ако Changan успее да намали разходите по технологията, пазарът може да получи алтернатива, която е особено интересна за пътувания на дълги разстояния. Но без инфраструктура дори най-напредналите решения ще останат нишеви.
Това българско издание беше подготвено с помощта на AI превод под редакционния надзор на SpeedMe. Оригиналният материал е на Даря Каширина